Цифровата икономика заема все по-важно място в глобалните и европейските пазари, като водещи технологични компании често реализират значителни приходи в отделни държави-членки на ЕС, без да имат физическо присъствие в тях. Традиционните правила за корпоративно данъчно облагане, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз и националните законодателства, не винаги отразяват адекватно реалността на дигиталните бизнес модели. Поради това на равнище Европейски Съюз и Организация за икономическо сътрудничество и развитие се обсъждат и предлагат нови механизми за „цифрово данъчно облагане“ (Digital Taxation).
Настоящата статия цели да очертае основните правни актове и инициативи на ЕС в областта на облагането на цифровите услуги, да посочи значението им за България и да предостави юридически контекст за евентуалните промени в националното ни законодателство.
I. Правна рамка на ниво Европейски съюз
Законодателните компетенции на ЕС в областта на данъчното облагане са ограничени от общия принцип, че прякото данъчно облагане остава в правомощията на държавите-членки. Въпреки това член 113 от ДФЕС дава възможност на ЕС да приема директиви за хармонизиране на косвените данъци, доколкото това е необходимо за функционирането на вътрешния пазар и избягване на нарушенията на конкуренцията и при наличие на значителни отклонения, които засягат единния пазар.
Две ключови законодателни предложения на Комисията от 2018 г.
През 2018 г. Европейската комисия представя два законодателни акта, които поставят началото на усилените дебати за цифровото облагане в Европа:
– COM(2018) 147 final – Предложение за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги (Digital Services Tax – DST), с фокус върху облагането на приходите от определени цифрови дейности. Предложението предвижда ставката да е 3% върху приходите от онлайн реклами, продажба на потребителски данни и платформи за онлайн посредничество, генерирани в държавите-членки.
– COM(2018) 148 final – Предложение за директива на Съвета, с която се определят правилата за корпоративно данъчно облагане на значителното цифрово присъствие (Significant Digital Presence). Това предложение цели по-дългосрочно решение, обвързано с признаването на „цифрово присъствие“ като критерий за данъчна юрисдикция.
Макар първата инициатива да е замислена като временна мярка, а втората да търси трайно структурно решение, нито една от тях не получи единодушно одобрение. Впоследствие дискусиите се пренасочиха към глобалната рамка на ОИСР.В заключенията си от 27 май 2022 г. и други официални документи Съветът подчертава необходимостта от общи мерки за предотвратяване на данъчна конкуренция и агресивни данъчни практики в ЕС. Признава се обаче сложността на постигане на компромис, подари изискването за единодушие сред всички държави-членки (чл. 115 ДФЕС).
Административно сътрудничество между държавите-членки
Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC), в своята поредица от изменения (Директива (ЕС) 2018/822, Директива (ЕС) 2020/876, Директива (ЕС) 2021/514 и др.), разширява обхвата на обмена на информация между държавите-членки.
В контекста на цифровото облагане това административно сътрудничество е ключово. Много от дигиталните услуги се предоставят през граница, без ясна физическа връзка с клиентите в отделните държави. Затова Европейската комисия подчертава, че само чрез засилен обмен на данни (например за онлайн транзакции, потребителски регистрации, финансови потоци) държавите-членки могат да идентифицират и обложат справедливо съответните приходи.
Глобален контекст: координация с ОИСР
Паралелно с европейската законодателна дейност, държавите от Г-20 и страните-членки на ОИСР работят върху „Двустълбов подход“ (Pillar One и Pillar Two).
– Pillar One цели разпределяне на част от печалбите на големите мултинационални компании в държавите, където те имат потребители или генерират приходи, но нямат физическо присъствие.
– Pillar Two включва въвеждане на глобална минимална корпоративна данъчна ставка (обичайно дискутирана около 15%), за да се избегне изкуственото прехвърляне на печалби към юрисдикции с ниско данъчно облагане.
ЕС следи отблизо тези процеси, за да адаптира евентуален европейски цифров данък в съответствие със световните стандарти и с цел избягване на дублиране или противоречия.
Значение за вътрешния пазар и защитата от данъчни злоупотреби
Целта на общоевропейските инициативи е да се избегне ситуация, при която едни държави въвеждат самостоятелни „цифрови данъци“, а други – не, създавайки опасност от разпокъсване на вътрешния пазар и неравнопоставена конкуренция.
II. Значение и отражение върху България
Въвеждането на единна регулативна рамка за данъчно облагане на цифровите услуги създава необходимост от анализ на действащата българска нормативна уредба и от потенциалната ѝ адаптация. Към момента националното законодателство, уреждащо корпоративното данъчно облагане, е концентрирано основно в Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
1. Настояща законова ситуация
1.1 Определение за място на стопанска дейност
Българското право се основава на традиционната концепция за „място на стопанска дейност“, за да определи дали дадено чуждестранно дружество подлежи на корпоративно данъчно облагане в страната. Тази концепция е уредена както в ЗКПО, така и в множество Споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. Тя обаче не обхваща пълноценно цифровите бизнес модели, при които компанията може да няма физическо присъствие, но генерира приходи от клиенти в България.
1.2 Липса на изрична регулация за „цифрово присъствие“
Нито ЗКПО, нито ДОПК включват прецизна дефиниция или правила за т.нар. „значително цифрово присъствие“ (Significant Digital Presence). Поради това на практика данъчните органи трудно могат да аргументират облагане на компании, предоставящи онлайн услуги, без да е налице физическа инфраструктура.
1.3 Данъчни спогодби и прилагане на СИДДО
При трансгранични операции се прилагат действащите двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Повечето от тях съдържат традиционни клаузи, изхождащи от модела на ОИСР, който също е ориентиран към физическото присъствие. Тук отново липсва изрична регламентация за разпределение на правата за облагане във връзка с цифрови приходи
2. Потенциална имплементация на нова уредба
2.1 Законови промени в ЗКПО
Въвеждането на европейски или глобални правила за данъчно облагане на цифровите услуги би изисквало нов раздел или глави в ЗКПО, където да бъдат уредени:
– Критериите за „значително цифрово присъствие“ – например праг за годишен оборот, брой потребители или други индикатори за икономическо присъствие онлайн;
– Механизмът за изчисляване на данъчната основа на тези дружества, особено ако предоставяните услуги обхващат няколко държави-членки;
– Ставката или начина на изчисляване на данъка (ако ЕС или ОИСР предложат конкретни параметри, подобни на 3% за DST или общ подход за разпределяне на печалбите).
2.2 Процесуални изменения в ДОПК
За ефективно прилагане на новия режим ще са нужни процесуални разпоредби относно:
– Административно сътрудничество и обмен на информация между данъчните органи на държавите-членки (в допълнение към съществуващите уредби по Директива 2011/16/ЕС).
– Контрол върху облагаемите операции – например задължение на местните субекти (клиенти, рекламодатели, потребители) да декларират или съобщават за получени/предоставени услуги от дружества, подлежащи на цифрово облагане.
– Уреждане на спорове – при данъчни ревизии и спорове за установяване на задълженията на чуждестранни компании, често ще се прилагат разпоредби за международен арбитраж или механизми за разрешаване на спорове в ЕС (съгласно Директива (ЕС) 2017/1852).
Заключение
На този етап не е прието единодушно решение на равнище Европейски съюз относно общ механизъм за данъчно облагане на цифровите услуги, а и в глобален план преговорите в рамките на ОИСР все още не са приключили с обвързващи споразумения. Поради това конкретен график за въвеждане на общоевропейски или глобални правила не е формално установен. Ако в Съвета на ЕС бъде постигнато съгласие, държавите-членки биха могли да приемат съответната уредба в рамките на няколко години след политическото решение. При одобрение на глобални стандарти от страна на ОИСР, прилагането им би станало възможно след ратифицирането им в отделните юрисдикции.
В случай че бъде приета концепция за „значително цифрово присъствие“, въвеждането на обща или хармонизирана рамка за данъчно облагане изисква допълнения към българското законодателство – основно в ЗКПО и ДОПК – и адаптация на административния капацитет за проследяване на онлайн бизнес моделите. При евентуално решение в ЕС, приемането на съответните нормативни изменения в България следва да бъде съобразено с разпоредбите, заложени в двустранните и многостранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Източници:
Съвет на Европейския съюз – Digital Taxation
Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC) и последващите изменения
– Последно изменение с Директива (ЕС) 2021/514 (DAC7)
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
ОИСР – Преговори по Двустълбовия подход (Pillar One и Pillar Two)