В предишната статия разгледахме предизвикателствата, свързани с данъчното облагане в цифровата икономика, и необходимостта от адаптация на данъчната рамка към трансграничните цифрови услуги. Настоящата статия ще се фокусира върху конкретните реформи в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), въведени чрез законодателния пакет „ДДС в ерата на цифровите технологии“ (ViDA).
Пакетът, представен от Европейската комисия, има за цел да модернизира системата на ДДС чрез цифровизация, хармонизиране на правилата за електронно фактуриране и подобрено административно сътрудничество между данъчните администрации в ЕС.
На 5 ноември 2024 г. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) постигна политическо споразумение по ключови аспекти на ViDA, а на 11 март 2025 г. СЕС официално прие пакета, проправяйки пътя за неговото прилагане.
I. Нормативен контекст на ниво Европейски съюз
Пакетът „ДДС в ерата на цифровите технологии“ е част от усилията на Европейския съюз за модернизиране и хармонизиране на системата на данък върху добавената стойност, с цел да отговори на предизвикателствата на цифровата икономика и трансграничната търговия.
Настоящата ДДС рамка, основана на Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС), регламентира облагането на стоки и услуги. Въпреки многобройните изменения, директивата остава изградена върху система, която не отчита напълно особеностите на цифровата икономика, автоматизираните процеси и разширяващата се роля на платформените икономики. В този контекст Европейската комисия идентифицира три основни проблема:
ДДС измами и липса на прозрачност – разликата в ДДС (VAT gap) остава сериозен проблем, като през 2021 г. загубите в ЕС достигат 60 милиарда евро.
– Фрагментирана система за електронно фактуриране и цифрово отчитане – различията между националните системи увеличават разходите и административната тежест за бизнеса.
– Сложни процедури за регистрация и отчитане на ДДС – въпреки механизма OSS, много компании продължават да се сблъскват с усложнени изисквания за регистрация в няколко държави.
– ДДС измами и липса на прозрачност – разликата в ДДС (VAT gap) остава сериозен проблем, като през 2021 г. загубите в ЕС достигат 60 милиарда евро.
II. Съществуващи инициативи и връзката им с ViDA
Преди представянето на ViDA, ЕС предприе няколко мерки за подобряване на ДДС системата, които формират основата на новата реформа:
– „План за действие в областта на ДДС“ (2016 г.) – в този документ беше заложена амбицията за по-проста, ефективна и устойчива система на ДДС, която по-добре да отразява реалностите на цифровата икономика.
– Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995 – с тези директиви беше въведен Механизмът на Единната точка за обслужване (OSS), който улеснява декларирането и плащането на ДДС за компании, опериращи в няколко държави членки.
– Директива (ЕС) 2020/284 – въведе специфични задължения за цифровите платформи, изисквайки от тях да докладват информация за търговците, използващи техните услуги.
Въпреки тези реформи, Европейската комисия призна, че необходимостта от допълнителна хармонизация остава належаща, поради което беше предложен законодателният пакет ViDA.
В този контекст Европейската комисия представи на 8 декември 2022 г. три основни законодателни предложения в рамките на ViDA:
1.COM(2022) 701 final – Предложение за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии. Това предложение предвижда:
– Задължително електронно фактуриране за определени вътрешнообщностни сделки.
– Разширяване на Единната точка за обслужване (OSS), за да обхване повече дружества.
– Нови правила за цифровите платформи, които ще трябва да събират и отчитат ДДС вместо своите потребители.
2.COM(2022) 703 final – Предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество в областта на ДДС. Основната цел е:
– Засилен обмен на информация между данъчните администрации за предотвратяване на ДДС измами.
– Създаване на общоевропейска платформа за ефективен мониторинг на вътрешнообщностни транзакции.
– Въвеждане на съвместни данъчни проверки за разкриване на трансгранични схеми за укриване на ДДС.
3.COM(2022) 704 final – Предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на електронното фактуриране. С този акт се установяват:
– Единни технически стандарти за електронни фактури в ЕС.
– Хармонизация на националните системи за електронно фактуриране.
– Автоматизиран обмен на фактурни данни за подобрен контрол върху ДДС операциите.
След политическото споразумение, постигнато на 5 ноември 2024 г., Съветът на ЕС официално прие ViDA на 11 март 2025 г., като държавите членки ще трябва да започнат процеса на транспониране и прилагане на новите правила.
III. Основни компоненти на Пакета „ДДС в ерата на цифровите технологии“
1. Задължително електронно фактуриране
COM(2022) 704 final предвижда общи правила за електронно фактуриране във всички държави членки, което ще улесни контрола на данъчните органи и ще намали административната тежест за бизнеса. Унифицираните технически стандарти ще позволят по-бърза обработка на данните, но ще изискват значителна дигитализация на процесите.
Паралелно с това се въвежда механизъм за цифрово отчитане на ДДС (DRR), изискващ автоматично подаване на данни за трансгранични сделки, с цел намаляване на измамите и подобрен мониторинг в реално време.
2. Нови механизми за деклариране и обмен на данни
COM(2022) 703 final изменя Регламент (ЕС) № 904/2010, като подобрява обмена на данни между данъчните администрации, включително информация за вътрешнообщностни доставки, B2C сделки и електронни търговски платформи.
Ще бъдат създадени централизирани информационни портали, където предприятията ще подават данни за трансгранични сделки, вместо да взаимодействат с всеки национален орган поотделно.
3. Разширяване обхвата на „One-Stop Shop“ (OSS)
Механизмите One-Stop Shop и Import One-Stop Shop (IOSS), въведени с пакета за електронна търговия (Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995), могат да бъдат допълнително разширени, за да обхванат нови видове доставки и услуги. Това би дало възможност на бизнеса да се регистрира в единствена държава-членка и да отчита ДДС за всички свои продажби в ЕС.
IV. Отражение върху България
1. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
България транспонира основните изисквания на Директива 2006/112/ЕО в националното си законодателство чрез ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 96/2023 г.). С оглед на официалното приемане на ViDA от СЕС, България трябва да адаптира своето законодателство към новите изисквания, свързани с въвеждането на задължително електронно фактуриране и неговите технически стандарти, актуализиране на процедурите за деклариране на вътрешнообщностни и дистанционни продажби, както и разширяване на обхвата на OSS/IOSS в националния контекст.
Сроковете за транспониране на новите разпоредби в националното законодателство ще бъдат определени от приетия календар за въвеждане на ViDA в държавите членки.
2. Административна готовност и контрол
Националната агенция за приходите и Министерството на финансите ще трябва да ускорят процесите по модернизиране на електронните системи за обработка на данни в реално време, подобряване на административното сътрудничество с данъчните администрации в ЕС и обучение на служителите за анализ на големи масиви от данни и разкриване на данъчни измами.
3. Въздействие върху бизнеса
Малките и средни предприятия, извършващи трансгранични продажби, ще се възползват от по-лесно деклариране чрез единен портал, но ще трябва да се адаптират към изискванията за електронно фактуриране. Големите дружества, опериращи в няколко държави, ще намалят разходите за съответствие, благодарение на хармонизираното електронно отчитане. Внедряването на нов софтуер за електронно фактуриране може да представлява първоначално предизвикателство, но ще допринесе за по-добра прозрачност, намаляване на грешките и намаляване на риска от измами.
V. Предизвикателства и очаквания
1. Законодателен процес и единодушие
След официалното приемане на ViDA, държавите членки ще трябва да започнат процеса на транспониране и прилагане на новите разпоредби. Макар че ViDA вече е приет на европейско ниво, успешното му прилагане зависи от бързата и ефективна адаптация в националното законодателство.
Забавянето на транспонирането би могло да доведе до разминавания с европейските изисквания и потенциални санкции, затова ефективната подготовка е от решаващо значение.
2. Синхронизация със съществуващите практики
Преходът към единна платформа за електронно фактуриране и разширеното прилагане на OSS/IOSS ще наложи период на адаптация, особено за фирми с ограничени ИТ ресурси. Основни предизвикателства ще включват:
– Интеграция на новите технически стандарти за електронно фактуриране с националните ИТ системи;
– Обучение на бизнеса и счетоводните специалисти, които ще трябва да използват новите системи за отчетност;
– Избягване на правни колизии с други регулации, като се осигури последователна хармонизация с други европейски директиви и национални данъчни изисквания.
3. Предотвратяване на измами
Една от ключовите цели на пакета „ДДС в ерата на цифровите технологии“ е редуцирането на ДДС измами, особено при трансграничните сделки (т.нар. „Missing Trader Intra-Community“ (MTIC) измами).
С приемането на COM(2022) 703 final, административното сътрудничество между данъчните органи в ЕС ще бъде засилено, което ще позволи по-ефективен обмен на данни, подобрено проследяване на ДДС транзакциите и възможност за съвместни данъчни проверки.
Заключение
С официалното приемане на „Пакета ДДС в ерата на цифровите технологии“, Европейският съюз предприема ключова стъпка към модернизацията на ДДС системата в съответствие с реалностите на цифровата икономика. Новите разпоредби ще улеснят трансграничните операции, ще подобрят административното сътрудничество и ще намалят риска от измами чрез електронно фактуриране и по-добра проследимост на сделките.
С приемането на ViDA България е изправена пред необходимостта да транспонира новите правила в националното си законодателство, както и да укрепи административния и технологичния си капацитет.
За българския бизнес реформите предлагат по-прозрачен и опростен процес, но също така поставят изисквания за своевременна адаптация към електронните форми на фактуриране и отчетност. Навременната подготовка и ефективната комуникация с бизнеса ще бъдат ключови за успешното прилагане на новите разпоредби.
Източници:
Съвет на Европейския съюз
– Съветът приема пакета https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2025/03/11/taxation-council-adopts-vat-in-the-digital-age-package/
– Digital Taxation / VAT
https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/digital-taxation/#VAT
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32006L0112
Пакет „VAT in the Digital Age“ (2022)
– COM(2022) 701 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0701
– COM(2022) 703 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0703
– COM(2022) 704 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0704
Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32010R0904
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135540286
Национална агенция за приходите (НАП) – официален портал
https://nra.bg/