Публикации

Търговската марка е основен елемент от правната и икономическата структура на съвременния бизнес. Тя не само отличава стоките и услугите на едно предприятие от тези на конкурентите, но също така изгражда потребителско доверие, осигурява пазарна идентичност и представлява значим нематериален актив.

Правилната регистрация, ефективното управление и навременната защита на търговската марка са ключови за дългосрочния успех на всяка организация, независимо от нейния мащаб или сектор на дейност.

Какво е търговска марка – дефиниция и функции

Търговската марка представлява знак, който служи за отличаване на стоки или услуги на едно предприятие от тези на други предприятия. Според чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 относно европейската марка и чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), знакът трябва да може да бъде представен по начин, позволяващ ясно и точно определяне на обекта на правната закрила.

Съществуват различни видове търговски марки в зависимост от тяхната форма и начина на възприемане от потребителите. Сред тях се открояват словесните марки, състоящи се от думи, букви или цифри; фигуративните марки, които съдържат графични изображения или стилизирани шрифтове; триизмерните марки, свързани с формата на продуктите или техните опаковки, както и нетрадиционните марки, като цветови комбинации, звукови сигнали, мултимедийни или позиционни знаци.

Основните функции включват идентификационна (разпознаване на произхода), гаранционна (очакване за качество), маркетингова (изграждане на имидж и лоялност) и икономическа функция (стойностен актив, подлежащ на лицензиране, прехвърляне или обезпечение).

Разлика между марка и фирма

В практиката често се наблюдава объркване между понятията „търговска марка“ и „фирма“, макар че те имат различно правно естество и функционират в различни сфери на правния ред.

Фирмата е наименованието, под което едно юридическо лице или едноличен търговец осъществява своята дейност и е вписано в Търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон. Фирменото наименование служи за индивидуализация на самия търговец като субект на правото и не предоставя само по себе си права върху стоки или услуги.

Търговската марка, от друга страна, е обект на индустриална собственост и служи за разграничаване на стоките или услугите, които дадено лице предлага на пазара. Регистрацията на марка предоставя изключителни права за използване на знака във връзка с определени класове стоки или услуги и защита срещу трети лица, които биха използвали идентичен или сходен знак.

Какво е запазена марка

В практическата употреба терминът „запазена марка“ често се използва като синоним на регистрирана търговска марка. Въпреки че българското и европейското законодателство не оперират с понятието „запазена марка“, в ежедневния език то обозначава знак, който е преминал успешно процедурата по регистрация и е получил закрила съгласно Закона за марките и географските означения или Регламент (ЕС) 2017/1001.

Регистрираната търговска марка предоставя на притежателя си изключителното право да използва знака по отношение на определени стоки или услуги и да забранява на трети лица неговото неразрешено използване. За да бъде знакът действително защитен като „запазена марка“, е необходимо регистрацията му да е завършена и вписана в съответния регистър, като правната закрила настъпва от датата на регистрацията.

Регистрация на търговска марка в България и Европейския съюз

За да бъде търговската марка защитена по законоустановения ред, е необходимо тя да бъде регистрирана пред компетентния орган. В зависимост от обхвата на търговската дейност, регистрацията може да бъде извършена на национално ниво – пред Патентното ведомство на Република България, или на европейско ниво – чрез Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

Регистрираната марка предоставя на притежателя си изключителни права за използване на знака по отношение на конкретни стоки или услуги. Това включва възможността да се противопостави на неразрешено използване от трети лица, както и да изгражда дългосрочна пазарна идентичност. Националната регистрация осигурява закрила само на територията на България, докато европейската марка важи във всички държави членки на Европейския съюз.

Процедурата по регистрация включва подаване на заявление, преглед от съответния орган и публикация, като в определени случаи могат да бъдат подадени възражения от носители на по-ранни права. Именно поради възможността за процесуални и материалноправни препятствия, регистрацията на търговска марка изисква внимателен правен анализ и стратегически подход още на етап планиране. При липса на възражения и допълнителни усложнения, регистрацията на търговска марка в България обикновено отнема между 12 и 18 месеца, а на европейска марка — между 4 и 6 месеца.

Професионалната юридическа подкрепа в този процес е от съществено значение, особено когато става въпрос за изграждане на маркова стратегия с трансграничен обхват или за оценка на рискове, свързани с отказ на регистрация. Подходът, съобразен с особеностите на бизнеса, гарантира по-висока правна сигурност и ефективност на закрилата.

Основания за отказ на регистрация

Не всяка заявена търговска марка подлежи на регистрация. Законодателството предвижда определени основания за отказ, които целят да гарантират законосъобразност, пазарна яснота и защита на по-ранни права.

Разграничават се два основни типа откази: абсолютни и относителни. Абсолютните основания се прилагат служебно от регистриращия орган и включват, например, липса на отличителност, описателност по отношение на стоките или услугите, противоречие с обществения ред, или използване на обозначения, защитени с други права (напр. географски означения или държавни символи).

Относителните основания за отказ възникват при наличие на по-ранна търговска марка, идентична или сходна с новозаявената, и се прилагат по инициатива на трети лица – притежатели на такива права. Подобни конфликти често водят до възражения в рамките на регистрационната процедура или до спорове след нейното приключване.

Именно затова, предварителната правна проверка за колизия с вече регистрирани марки е критично важна. Анализът на потенциалните пречки за регистрация позволява избягване на откази, удължаване на процедурата и ненужни разходи за бизнеса.

Какви права дава регистрацията

Регистрацията на търговска марка предоставя на нейния притежател изключително право върху използването на знака за обозначаване на определени стоки или услуги в рамките на избрания териториален обхват – национален или европейски. Това право включва възможността да се забрани на трети лица използването на идентични или сходни знаци в търговската дейност, когато съществува вероятност за объркване от страна на потребителите.

Закрилата, предоставяна чрез регистрация, има превантивна и репресивна функция – от една страна, възпира нерегламентираното използване, а от друга – дава правно основание за предприемане на действия срещу нарушители. В това число попадат искове за преустановяване на нарушението, обезщетение за причинени вреди, унищожаване на нарушаващи продукти и други средства за защита, предвидени в националното и европейското законодателство.

Важно е да се отчете, че правата върху търговската марка не са неограничени – например, при изчерпване на правата в рамките на ЕС, титулярът не може да се противопостави на последваща търговия със стоката.

Регистрираната търговска марка е и прехвърляем актив, който може да бъде обект на лицензиране, залог или внасяне в капитал. Това я превръща не само в инструмент за защита, но и в стратегически елемент от търговската стойност на предприятието.

Нарушение на права върху търговска марка и как да се защитим

Нарушение на търговска марка е налице, когато трето лице използва без съгласието на притежателя идентичен или сходен знак за стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които марката е регистрирана, и това създава вероятност за объркване сред потребителите. Нарушението може да се прояви чрез маркировка на продукти, рекламни материали, търговски опаковки, онлайн съдържание или дори при регистрация на домейн имена.

Притежателят на марката има право да потърси защита по съдебен ред. Сред основните правни средства са иск за преустановяване на нарушението, предявяване на претенции за обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и предприемане на мерки за унищожаване на стоки или материали, свързани с нарушението. В определени случаи могат да се използват и административни и гранични механизми за контрол, особено при нарушения в контекста на внос или онлайн търговия.

Как се управлява търговската марка като актив

Търговската марка не е просто правен инструмент за защита, а и икономически актив, който може да бъде управляван, търгуван и използван стратегически. Подобно на другите форми на интелектуална собственост, тя има стойност, която може да бъде включена в баланса на дружеството, заложена като обезпечение или използвана в търговски преговори.

Правото върху регистрирана марка може да бъде прехвърлено чрез договор за цесия, като се вписва в съответния регистър, за да произведе правно действие спрямо трети лица. Също така, марката може да бъде лицензирана –  притежателят ѝ предоставя право на друго лице да я използва срещу възнаграждение, при условия, които могат да бъдат ограничени по време, територия или обхват на дейност.

Какви са предизвикателствата за търговските марки в дигиталната ера

С навлизането на дигиталните технологии, социалните мрежи и електронната търговия, предизвикателствата пред притежателите на търговски марки придобиват нови измерения. Онлайн средата създава предпоставки за неразрешено използване на търговски марки в домейн имена, рекламни кампании, мета тагове, платформи за електронна търговия и социални канали.

В допълнение, появата на нови форми на цифрово съдържание – като NFT, виртуални стоки и мета-вселени – поставя въпроси относно обхвата на закрилата и приложимостта на съществуващите регистрирани марки в изцяло дигитален контекст.

Регулаторният отговор на тези предизвикателства е в процес на развитие. С влизането в сила на Регламента за цифровите услуги (Digital Services Act) и засилената отговорност на онлайн платформите, се създават нови механизми за сигнализиране и премахване на нарушения на права върху търговски марки в интернет.За притежателите на марки това означава необходимост от актуализиране на стратегията за защита, включително мониторинг на онлайн употребата, проактивни действия срещу фалшификации и адаптиране на правната рамка към технологичните тенденции.

В предишната статия разгледахме предизвикателствата, свързани с данъчното облагане в цифровата икономика, и необходимостта от адаптация на данъчната рамка към трансграничните цифрови услуги. Настоящата статия ще се фокусира върху конкретните реформи в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), въведени чрез законодателния пакет „ДДС в ерата на цифровите технологии“ (ViDA). 

Пакетът, представен от Европейската комисия, има за цел да модернизира системата на ДДС чрез цифровизация, хармонизиране на правилата за електронно фактуриране и подобрено административно сътрудничество между данъчните администрации в ЕС. 

На 5 ноември 2024 г. Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) постигна политическо споразумение по ключови аспекти на ViDA, а на 11 март 2025 г. СЕС официално прие пакета, проправяйки пътя за неговото прилагане.

---

I. Нормативен контекст на ниво Европейски съюз

Пакетът „ДДС в ерата на цифровите технологии“ е част от усилията на Европейския съюз за модернизиране и хармонизиране на системата на данък върху добавената стойност, с цел да отговори на предизвикателствата на цифровата икономика и трансграничната търговия.

Настоящата ДДС рамка, основана на Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС), регламентира облагането на стоки и услуги. Въпреки многобройните изменения, директивата остава изградена върху система, която не отчита напълно особеностите на цифровата икономика, автоматизираните процеси и разширяващата се роля на платформените икономики. В този контекст Европейската комисия идентифицира три основни проблема:

ДДС измами и липса на прозрачност – разликата в ДДС (VAT gap) остава сериозен проблем, като през 2021 г. загубите в ЕС достигат 60 милиарда евро.

– Фрагментирана система за електронно фактуриране и цифрово отчитане – различията между националните системи увеличават разходите и административната тежест за бизнеса.

– Сложни процедури за регистрация и отчитане на ДДС – въпреки механизма OSS, много компании продължават да се сблъскват с усложнени изисквания за регистрация в няколко държави.

– ДДС измами и липса на прозрачност – разликата в ДДС (VAT gap) остава сериозен проблем, като през 2021 г. загубите в ЕС достигат 60 милиарда евро.

---

II. Съществуващи инициативи и връзката им с ViDA

Преди представянето на ViDA, ЕС предприе няколко мерки за подобряване на ДДС системата, които формират основата на новата реформа:

– „План за действие в областта на ДДС“ (2016 г.) – в този документ беше заложена амбицията за по-проста, ефективна и устойчива система на ДДС, която по-добре да отразява реалностите на цифровата икономика.

– Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995 – с тези директиви беше въведен Механизмът на Единната точка за обслужване (OSS), който улеснява декларирането и плащането на ДДС за компании, опериращи в няколко държави членки.

– Директива (ЕС) 2020/284 – въведе специфични задължения за цифровите платформи, изисквайки от тях да докладват информация за търговците, използващи техните услуги.

Въпреки тези реформи, Европейската комисия призна, че необходимостта от допълнителна хармонизация остава належаща, поради което беше предложен законодателният пакет ViDA.

В този контекст Европейската комисия представи на 8 декември 2022 г. три основни законодателни предложения в рамките на ViDA:

1.COM(2022) 701 final – Предложение за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии. Това предложение предвижда:

– Задължително електронно фактуриране за определени вътрешнообщностни сделки.

– Разширяване на Единната точка за обслужване (OSS), за да обхване повече дружества.

– Нови правила за цифровите платформи, които ще трябва да събират и отчитат ДДС вместо своите потребители.

2.COM(2022) 703 final – Предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество в областта на ДДС. Основната цел е:

– Засилен обмен на информация между данъчните администрации за предотвратяване на ДДС измами.

– Създаване на общоевропейска платформа за ефективен мониторинг на вътрешнообщностни транзакции.

– Въвеждане на съвместни данъчни проверки за разкриване на трансгранични схеми за укриване на ДДС.

3.COM(2022) 704 final – Предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на електронното фактуриране. С този акт се установяват:

– Единни технически стандарти за електронни фактури в ЕС.

– Хармонизация на националните системи за електронно фактуриране.

– Автоматизиран обмен на фактурни данни за подобрен контрол върху ДДС операциите.

След политическото споразумение, постигнато на 5 ноември 2024 г., Съветът на ЕС официално прие ViDA на 11 март 2025 г., като държавите членки ще трябва да започнат процеса на транспониране и прилагане на новите правила.

---

III. Основни компоненти на Пакета „ДДС в ерата на цифровите технологии“

1. Задължително електронно фактуриране

COM(2022) 704 final предвижда общи правила за електронно фактуриране във всички държави членки, което ще улесни контрола на данъчните органи и ще намали административната тежест за бизнеса. Унифицираните технически стандарти ще позволят по-бърза обработка на данните, но ще изискват значителна дигитализация на процесите.

Паралелно с това се въвежда механизъм за цифрово отчитане на ДДС (DRR), изискващ автоматично подаване на данни за трансгранични сделки, с цел намаляване на измамите и подобрен мониторинг в реално време.

2. Нови механизми за деклариране и обмен на данни

COM(2022) 703 final изменя Регламент (ЕС) № 904/2010, като подобрява обмена на данни между данъчните администрации, включително информация за вътрешнообщностни доставки, B2C сделки и електронни търговски платформи.

Ще бъдат създадени централизирани информационни портали, където предприятията ще подават данни за трансгранични сделки, вместо да взаимодействат с всеки национален орган поотделно.

3. Разширяване обхвата на „One-Stop Shop“ (OSS)

Механизмите One-Stop Shop и Import One-Stop Shop (IOSS), въведени с пакета за електронна търговия (Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995), могат да бъдат допълнително разширени, за да обхванат нови видове доставки и услуги. Това би дало възможност на бизнеса да се регистрира в единствена държава-членка и да отчита ДДС за всички свои продажби в ЕС.

---

IV. Отражение върху България

1. Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

България транспонира основните изисквания на Директива 2006/112/ЕО в националното си законодателство чрез ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 96/2023 г.). С оглед на официалното приемане на ViDA от СЕС, България трябва да адаптира своето законодателство към новите изисквания, свързани с въвеждането на задължително електронно фактуриране и неговите технически стандарти, актуализиране на процедурите за деклариране на вътрешнообщностни и дистанционни продажби, както и разширяване на обхвата на OSS/IOSS в националния контекст.

Сроковете за транспониране на новите разпоредби в националното законодателство ще бъдат определени от приетия календар за въвеждане на ViDA в държавите членки.

2. Административна готовност и контрол

Националната агенция за приходите и Министерството на финансите ще трябва да ускорят процесите по модернизиране на електронните системи за обработка на данни в реално време, подобряване на административното сътрудничество с данъчните администрации в ЕС и обучение на служителите за анализ на големи масиви от данни и разкриване на данъчни измами.

3. Въздействие върху бизнеса

Малките и средни предприятия, извършващи трансгранични продажби, ще се възползват от по-лесно деклариране чрез единен портал, но ще трябва да се адаптират към изискванията за електронно фактуриране. Големите дружества, опериращи в няколко държави, ще намалят разходите за съответствие, благодарение на хармонизираното електронно отчитане. Внедряването на нов софтуер за електронно фактуриране може да представлява първоначално предизвикателство, но ще допринесе за по-добра прозрачност, намаляване на грешките и намаляване на риска от измами.

---

V. Предизвикателства и очаквания

1. Законодателен процес и единодушие

След официалното приемане на ViDA, държавите членки ще трябва да започнат процеса на транспониране и прилагане на новите разпоредби. Макар че ViDA вече е приет на европейско ниво, успешното му прилагане зависи от бързата и ефективна адаптация в националното законодателство.

Забавянето на транспонирането би могло да доведе до разминавания с европейските изисквания и потенциални санкции, затова ефективната подготовка е от решаващо значение.

2. Синхронизация със съществуващите практики

Преходът към единна платформа за електронно фактуриране и разширеното прилагане на OSS/IOSS ще наложи период на адаптация, особено за фирми с ограничени ИТ ресурси. Основни предизвикателства ще включват:

– Интеграция на новите технически стандарти за електронно фактуриране с националните ИТ системи;

– Обучение на бизнеса и счетоводните специалисти, които ще трябва да използват новите системи за отчетност;

– Избягване на правни колизии с други регулации, като се осигури последователна хармонизация с други европейски директиви и национални данъчни изисквания.

3. Предотвратяване на измами

Една от ключовите цели на пакета „ДДС в ерата на цифровите технологии“ е редуцирането на ДДС измами, особено при трансграничните сделки (т.нар. „Missing Trader Intra-Community“ (MTIC) измами).

С приемането на COM(2022) 703 final, административното сътрудничество между данъчните органи в ЕС ще бъде засилено, което ще позволи по-ефективен обмен на данни, подобрено проследяване на ДДС транзакциите и възможност за съвместни данъчни проверки. 

---

Заключение

С официалното приемане на „Пакета ДДС в ерата на цифровите технологии“, Европейският съюз предприема ключова стъпка към модернизацията на ДДС системата в съответствие с реалностите на цифровата икономика. Новите разпоредби ще улеснят трансграничните операции, ще подобрят административното сътрудничество и ще намалят риска от измами чрез електронно фактуриране и по-добра проследимост на сделките.

С приемането на ViDA България е изправена пред необходимостта да транспонира новите правила в националното си законодателство, както и да укрепи административния и технологичния си капацитет. 

За българския бизнес реформите предлагат по-прозрачен и опростен процес, но също така поставят изисквания за своевременна адаптация към електронните форми на фактуриране и отчетност. Навременната подготовка и ефективната комуникация с бизнеса ще бъдат ключови за успешното прилагане на новите разпоредби.

---

Източници:

Съвет на Европейския съюз 

– Съветът приема пакета https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2025/03/11/taxation-council-adopts-vat-in-the-digital-age-package/

– Digital Taxation / VAT
https://www.consilium.europa.eu/bg/policies/digital-taxation/#VAT

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32006L0112

Пакет „VAT in the Digital Age“ (2022)

– COM(2022) 701 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0701

– COM(2022) 703 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0703

– COM(2022) 704 final
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022PC0704

Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32010R0904

Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135540286

Национална агенция за приходите (НАП) – официален портал
https://nra.bg/

Цифровата икономика заема все по-важно място в глобалните и европейските пазари, като водещи технологични компании често реализират значителни приходи в отделни държави-членки на ЕС, без да имат физическо присъствие в тях. Традиционните правила за корпоративно данъчно облагане, заложени в Договора за функционирането на Европейския съюз и националните законодателства, не винаги отразяват адекватно реалността на дигиталните бизнес модели. Поради това на равнище Европейски Съюз и Организация за икономическо сътрудничество и развитие се обсъждат и предлагат нови механизми за „цифрово данъчно облагане“ (Digital Taxation).

Настоящата статия цели да очертае основните правни актове и инициативи на ЕС в областта на облагането на цифровите услуги, да посочи значението им за България и да предостави юридически контекст за евентуалните промени в националното ни законодателство.

---

I. Правна рамка на ниво Европейски съюз

Законодателните компетенции на ЕС в областта на данъчното облагане са ограничени от общия принцип, че прякото данъчно облагане остава в правомощията на държавите-членки. Въпреки това член 113 от ДФЕС дава възможност на ЕС да приема директиви за хармонизиране на косвените данъци, доколкото това е необходимо за функционирането на вътрешния пазар и избягване на нарушенията на конкуренцията и при наличие на значителни отклонения, които засягат единния пазар.

Две ключови законодателни предложения на Комисията от 2018 г.

През 2018 г. Европейската комисия представя два законодателни акта, които поставят началото на усилените дебати за цифровото облагане в Европа:

– COM(2018) 147 final  – Предложение за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги (Digital Services Tax – DST), с фокус върху облагането на приходите от определени цифрови дейности. Предложението предвижда ставката да е 3% върху приходите от онлайн реклами, продажба на потребителски данни и платформи за онлайн посредничество, генерирани в държавите-членки.

– COM(2018) 148 final – Предложение за директива на Съвета, с която се определят правилата за корпоративно данъчно облагане на значителното цифрово присъствие (Significant Digital Presence). Това предложение цели по-дългосрочно решение, обвързано с признаването на „цифрово присъствие“ като критерий за данъчна юрисдикция.

Макар първата инициатива да е замислена като временна мярка, а втората да търси трайно структурно решение, нито една от тях не получи единодушно одобрение. Впоследствие дискусиите се пренасочиха към глобалната рамка на ОИСР.В заключенията си от 27 май 2022 г. и други официални документи Съветът подчертава необходимостта от общи мерки за предотвратяване на данъчна конкуренция и агресивни данъчни практики в ЕС. Признава се обаче сложността на постигане на компромис, подари изискването за единодушие сред всички държави-членки (чл. 115 ДФЕС).

Административно сътрудничество между държавите-членки

Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC), в своята поредица от изменения (Директива (ЕС) 2018/822, Директива (ЕС) 2020/876, Директива (ЕС) 2021/514 и др.), разширява обхвата на обмена на информация между държавите-членки.

В контекста на цифровото облагане това административно сътрудничество е ключово. Много от дигиталните услуги се предоставят през граница, без ясна физическа връзка с клиентите в отделните държави. Затова Европейската комисия подчертава, че само чрез засилен обмен на данни (например за онлайн транзакции, потребителски регистрации, финансови потоци) държавите-членки могат да идентифицират и обложат справедливо съответните приходи.

Глобален контекст: координация с ОИСР

Паралелно с европейската законодателна дейност, държавите от Г-20 и страните-членки на ОИСР работят върху „Двустълбов подход“ (Pillar One и Pillar Two).

– Pillar One цели разпределяне на част от печалбите на големите мултинационални компании в държавите, където те имат потребители или генерират приходи, но нямат физическо присъствие.

– Pillar Two включва въвеждане на глобална минимална корпоративна данъчна ставка (обичайно дискутирана около 15%), за да се избегне изкуственото прехвърляне на печалби към юрисдикции с ниско данъчно облагане.

ЕС следи отблизо тези процеси, за да адаптира евентуален европейски цифров данък в съответствие със световните стандарти и с цел избягване на дублиране или противоречия.

Значение за вътрешния пазар и защитата от данъчни злоупотреби

Целта на общоевропейските инициативи е да се избегне ситуация, при която едни държави въвеждат самостоятелни „цифрови данъци“, а други – не, създавайки опасност от разпокъсване на вътрешния пазар и неравнопоставена конкуренция.

---

II. Значение и отражение върху България

Въвеждането на единна регулативна рамка за данъчно облагане на цифровите услуги създава необходимост от анализ на действащата българска нормативна уредба и от потенциалната ѝ адаптация. Към момента националното законодателство, уреждащо корпоративното данъчно облагане, е концентрирано основно в Закона за корпоративното подоходно облагане и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

1. Настояща законова ситуация

1.1 Определение за място на стопанска дейност

Българското право се основава на традиционната концепция за „място на стопанска дейност“, за да определи дали дадено чуждестранно дружество подлежи на корпоративно данъчно облагане в страната. Тази концепция е уредена както в ЗКПО, така и в множество Споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. Тя обаче не обхваща пълноценно цифровите бизнес модели, при които компанията може да няма физическо присъствие, но генерира приходи от клиенти в България.

1.2 Липса на изрична регулация за „цифрово присъствие“

Нито ЗКПО, нито ДОПК включват прецизна дефиниция или правила за т.нар. „значително цифрово присъствие“ (Significant Digital Presence). Поради това на практика данъчните органи трудно могат да аргументират облагане на компании, предоставящи онлайн услуги, без да е налице физическа инфраструктура.

1.3 Данъчни спогодби и прилагане на СИДДО

При трансгранични операции се прилагат действащите двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Повечето от тях съдържат традиционни клаузи, изхождащи от модела на ОИСР, който също е ориентиран към физическото присъствие. Тук отново липсва изрична регламентация за разпределение на правата за облагане във връзка с цифрови приходи

2. Потенциална имплементация на нова уредба

2.1 Законови промени в ЗКПО

Въвеждането на европейски или глобални правила за данъчно облагане на цифровите услуги би изисквало нов раздел или глави в ЗКПО, където да бъдат уредени:

– Критериите за „значително цифрово присъствие“ – например праг за годишен оборот, брой потребители или други индикатори за икономическо присъствие онлайн;

– Механизмът за изчисляване на данъчната основа на тези дружества, особено ако предоставяните услуги обхващат няколко държави-членки;

– Ставката или начина на изчисляване на данъка (ако ЕС или ОИСР предложат конкретни параметри, подобни на 3% за DST или общ подход за разпределяне на печалбите).

2.2 Процесуални изменения в ДОПК

За ефективно прилагане на новия режим ще са нужни процесуални разпоредби относно:

– Административно сътрудничество и обмен на информация между данъчните органи на държавите-членки (в допълнение към съществуващите уредби по Директива 2011/16/ЕС).

– Контрол върху облагаемите операции – например задължение на местните субекти (клиенти, рекламодатели, потребители) да декларират или съобщават за получени/предоставени услуги от дружества, подлежащи на цифрово облагане.

– Уреждане на спорове – при данъчни ревизии и спорове за установяване на задълженията на чуждестранни компании, често ще се прилагат разпоредби за международен арбитраж или механизми за разрешаване на спорове в ЕС (съгласно Директива (ЕС) 2017/1852).

---

Заключение

На този етап не е прието единодушно решение на равнище Европейски съюз относно общ механизъм за данъчно облагане на цифровите услуги, а и в глобален план преговорите в рамките на ОИСР все още не са приключили с обвързващи споразумения. Поради това конкретен график за въвеждане на общоевропейски или глобални правила не е формално установен. Ако в Съвета на ЕС бъде постигнато съгласие, държавите-членки биха могли да приемат съответната уредба в рамките на няколко години след политическото решение. При одобрение на глобални стандарти от страна на ОИСР, прилагането им би станало възможно след ратифицирането им в отделните юрисдикции.

В случай че бъде приета концепция за „значително цифрово присъствие“, въвеждането на обща или хармонизирана рамка за данъчно облагане изисква допълнения към българското законодателство – основно в ЗКПО и ДОПК – и адаптация на административния капацитет за проследяване на онлайн бизнес моделите. При евентуално решение в ЕС, приемането на съответните нормативни изменения в България следва да бъде съобразено с разпоредбите, заложени в двустранните и многостранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

---

Източници:

Съвет на Европейския съюз – Digital Taxation

COM(2018) 147 final – Предложение за директива на Съвета относно общата система на данък върху цифровите услуги (Digital Services Tax)

COM(2018) 148 final – Предложение за директива на Съвета за правилата за корпоративно данъчно облагане на значителното цифрово присъствие

Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (DAC) и последващите изменения

– Основен текст (2011/16/ЕС)

– Последно изменение с Директива (ЕС) 2021/514 (DAC7)

Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)

ОИСР – Преговори по Двустълбовия подход (Pillar One и Pillar Two)

Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови ключово решение, което подчертава значението на защитата на личните права в рамките на правоприлагането. Решението изисква от Министерството на вътрешните работи (МВР) на България да докаже „абсолютната необходимост“ от събиране на биометрични данни, като ДНК проби и пръстови отпечатъци, при полицейска регистрация на лица, обвинени в умишлени престъпления от общ характер.

Това решение бележи важен напредък в начина, по който чувствителните лични данни се обработват в рамките на Европейския съюз. СЕС ясно заявява, че систематичното събиране на такива данни не може да се извършва без конкретна обосновка за всеки отделен случай. Органите на реда вече не могат да разчитат на общи политики за събиране на данни, а трябва да докажат необходимостта от всяко конкретно действие, за да се гарантира, че правата на гражданите не се нарушават ненужно.

Съдът категорично посочва, че тежестта за доказване на тази необходимост пада изцяло върху Министерството на вътрешните работи, освобождавайки съдилищата от задължението самостоятелно да оценяват обосноваността на тези мерки. Това разделение на ролите гарантира, че съдебните органи действат като независими арбитри, оценявайки представените доказателства.

Решението на СЕС надхвърля националните граници на България и се вписва в по-широкия европейски контекст за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот. През последните години Европейският съюз все по-силно акцентира върху намирането на баланс между обществената сигурност и правата на гражданите. Това решение е поредна стъпка в тази насока, като потвърждава, че мерките за сигурност не трябва да нарушават прекомерно основните права.

От правна гледна точка, този случай има значителни последици за интерпретацията и прилагането както на националното, така и на европейското законодателство. Решението създава прецедент за органите на реда в ЕС, изисквайки по-задълбочен анализ на практиките, свързани със събирането и съхранението на биометрични данни. Освен това подчертава нарастващото значение на защитата на личните данни в ерата на бързо развиващите се технологии, където чувствителната информация може лесно да бъде злоупотребена, ако не е адекватно защитена.

Решението на Съда на Европейския съюз е важно напомняне за деликатния баланс между обществената сигурност и индивидуалните права. Чрез акцентиране върху принципа на необходимостта и изискването за ясна обосновка, Съдът затвърждава значението на защитата на личните данни и стандарта за неприкосновеност в рамките на ЕС. Решението не само поставя високи изисквания към практиките на правоохранителните органи, но също така потвърждава основополагащите ценности на европейските правни системи, гарантирайки, че защитата на свободите остава в основата на всички мерки за сигурност. Този прецедент ще продължи да формира правната среда, подчертавайки ангажимента към опазването на правата в епоха на бързо технологично развитие.

Адвокат Станислав Коев от Koev&Co Law Firm представлява Исам Анбоуба по делото му Anbouba III срещу санкциите на ЕС – дело T-471/22 на Общия съд на ЕС, което обърна частично практиката след делата Anbouba I и Anbouba II.

Повече за делото и изхода от него беше публикувано на страницата на правния информационен сайт lex.bg: https://Anbouba Lex.

 

Адвокатска кантора Koev&Co. подпомогна отбора на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за успешното му представяне в тазгодишното издание на най-престижното състезание по международно публично право – Phillip C. Jessup. Съставът включва студентите по „Право“ Анатали Георгиева, Антонио Дафинов, Йоанна Димитрова, София Донская и Таня Маринова, чиито треньори са Велиана Кунчева, Симона Мокрева, Вяра Христова и Момчил Миланов. Горди сме да обявим, че част от екипа на кантората взе участие в успешния отбор и неговия треньорски състав.

В конкуренция с представители на приблизително 700 университета от цял свят, отборът показа изключителни познания в правната материя, което му гарантира признание от международните съдии и класиране на престижното 23-то място за най-добри писмени защити на ищец и ответник.

Състезанието, кръстено на знаменития съдия към Международния съд на ООН – Филип Джесъп, възниква през 1960 година в Харвард. През годините придобива глобална популярност. Към момента в „Джесъп“ се състезават най-престижните университети в цял свят. България участва в „Джесъп“ от 1984 година, а тазгодишното представяне е пореден успех за отбора на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Състезанието по право за студенти представлява симулация на процес пред Международния съд на ООН. Всяка година през месец септември се публикува казус, провокиран от актуални теми от “сивата зона“ на международното право, по които участниците спорят от позициите на ищец и ответник. Тази година казусът постави акцент върху допустимост на искове пред Международния съд в Хага, последиците от липса на гражданство, предоставянето на достъп до консулска защита за лица с няколко гражданства, както и участието на Съвета за сигурност към ООН в мирното разрешаване на конфликти.

Koev&Co Law Firm консултира Шкода Транспортейшън а.с. във връзка с участието на производителя в обществената поръчка на Министерството на транспорта в България за доставката на 35 броя едноетажни електрически влакове. Предварително обявената от Министерството прогнозна стойност на поръчката е в размер на 1 108 747 490,77 лева.

Като представители и правни консултанти на Шкода Транспортейшън а.с., адвокатите от екипа на Koev&Co Law Firm предоставиха пълна информация и разяснения относно изискванията на възложителя, както и представляваха дружеството в процедурите по оспорване на поставените дискриминационни условия пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.

Предистория

По силата на ДФЕС, при присъединяването на държава към ЕС отпадат ограниченията за придобиване право на собственост върху сгради и земи от чужденци – граждани на Съюза и Европейското икономическо пространство. Независимо от това в Договорите за присъединяване на Република България към ЕС е предвидена дерогация на това правило и то е отложено както следва:

– по отношение на придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България и, от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП то е отложено с 5 години от влизането в ЕС и този срок изтича през 2012 година;

– по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава-членка, от граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейска икономическо пространство и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП то е отложено със 7 години от влизането в ЕС и този срок изтича през 2014 година.

В разрез с отпадането на ограничението за земеделските земи през 2013 година с бр. 63 на Държавен вестник бе обнародван текста на чл. 3в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), в който е предвидено, че право на собственост върху земеделски земи може да бъде придобивано от физически и юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Това засяга както чужденци, така и граждани на ЕС.

За спора

През 2004 и 2005 година български гражданин предлага на австрийски гражданин да придобие заедно с други лица идеални части от три отделни парцела земеделска земя в България. Австриецът приема и заплаща изисканата сума за придобиването на идеалните части, но заради съществуващата тогава забрана чужденци да придобиват право на собственост върху земеделски земи в България, последният не фигурира в нотариалните актове. Уреждат отношенията помежду си, че при отпадане на ограниченията, българинът ще прехвърли идеалните му части и че австриецът е действителният купувач по сделката.

През 2021 година българският гражданин умира и остава само един негов наследник – сина му. Австрийският гражданин образува дело пред Районен съд Бургас с цел да установи че е действителният собственик на идеалните части на земеделските земи и че договорите за прехвърлянето им на българския гражданин са нищожни.

За целта на разрешаването на спора е необходимо да се установи дали прикритото съглашение е породило правни последици, като част от изискванията е купувачът да има право да придобива земеделски земи в България. Понастоящем това е ограничено с нормата на чл. 3в от ЗСПЗЗ.

Дело C‑562/22

В Съда на Европейския съюз е образувано дело C‑562/22 по преюдициално запитване на Районния съд в Бургас дали чл. 3в от ЗСПЗЗ нарушава правото на Съюза, поради това че представлява ограничение на свободното движение на капитали, закрепено в чл. 63 ДФЕС.

С решение от 18.01.2024 година Съдът на Европейския съюз обявява чл. 3в от ЗСПЗЗ като противоречащ на чл. 63 от ДФЕС.

Сред мотивите на Съда са, че придобиване, експлоатиране и разпореждане с недвижими имоти на територията на друга държава-членка пораждат движение на капитали, което пряко кореспондира с разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС.

Друг мотив е, че такъв тип ограничение на национално ниво препятства инвестициите, както на чужденци да инвестират в държава-членка, така и местните лица на държавата-членка да инвестират в други държави.

Конкретното правило на чл. 3в от ЗСПЗЗ практически ограничава чужденците да инвестират в България закупувайки земеделска земя. Нещо повече, този текст засяга и правата на български граждани, които нямат не са пребивавали или не са уседнали 5 години в България.

Заключение:

Съдът прави заключение, че изискването за пребиваване от чл. 3в ЗСПЗЗ е особено ограничително и противоречи на правото на ЕС.

Източник: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=281796&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=5108713

За нас беше чест адвокат Станислав Коев и Koev&Co Law Firm да бъдем участници в XXX-тия Конгрес на Международната Федерация по европейско право (FIDE). Конгресът беше открит с приветствените речи на председателя на FIDE 2021—2023 и председател на Първи състав на Съда на Европейския съюз – Александър Арабаджиев, президента на Република България – Румен Радев, председателя на Съда на Европейския съюз – Коен Ленартс и председателя на Общия съд на Европейския съюз – Марк ван дер Вуде.

В продължение на 5 дена, от 31 май до 03 юни, с участието на съдии от съдилищата на ЕС, висши чиновници в службите на Съюза, адвокати и преподаватели от страните-членки , успешно се проведоха дискусии и работни групи по три основни теми от съществено значение за развитието на европейското право: „Взаимно доверие, взаимно признаване и върховенство на закона“, „Новото геополитическо измерение на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и търговията“ и „Европейски социален съюз“.

Пожелаваме успех на следващия XXXI FIDE конгрес в Полша през 2025 г.

Налагането на санкции защитава демократичните принципи и поставя под натиск режимите, които са заплаха за човешките права и международния мир, но този инструмент трябва да се използва внимателно, защото може да има непредвидени „ странични ефелти“ и освен това трябва да бъде част от по-комплексни действия – никоя власт не е паднала само, защото са ѝ били наложени наказания.

Адв. Станислав Коев, има над 10-годишен опит в санкционното законодателство. Koev&Co представлява санлционирани лица пред органите на Европейски Съюз, САЩ, Великобритания и Швейцария.

Прочетете по-долу цялото изявление:

– Адв. Коев, какво представляват санкциите, които се налагат в момента в ЕС?

– Санкциите, налагани от  Европейския съюз са фактическия инструмент за прилагане политиките на Съюза след взимане на съответното решение от страна на Съвета на Европейския съюз. Обикновено те са свързани с определена политическа ситиация, решения или действия на управляващата власт в съответната страна, касаещи съществени нарушения на човешките права, насилие върху мирното население, възпрепятстване правото на мирни протести, етническо прочистване, геноцид, нарушения на териториалната цялост и т.н. Те представляват ограничаване на възможността на физическите лица, на които са наложени, да пребивават или транситно преминават територията Съюза и водят до замраяване на всички техни финансови и икономически авоари, находящи на територията на ЕС. Основанията обикновено са, че тези лица подпомагат и финансират политическата система в страната или извличат облаги от нея.

От друга страна, налагайки санкции на банки, държавни институции, публични и частни компании се възпрепятства възможността санкционираните лица да финансират или извършват сделки с определен вид стоки, най-често оръжия, боеприпаси, стоки с двойна употреба и енергоизточници. Целта на санкциите е да се защитят общо възприетите принципи на демокрацията и правовата държава, и да се въздейства върху съответната управляваща политическа система в тази държава, като тя бъде принудена да предприеме действия по възстановяване на мира, запазване здравето и живота на своите граждани, въвеждане на демократични стандарти.

– Работещ ли е прилаганият механизъм за налагане на санкции според Вас?

– Занимаваме със случаи в областта на санкциите, налагани от ЕС, вече над 10 години. В началото се фокусирахме върху представителството на граждани – бизнесмени и политически личности, както и компании и юридически лица, обект на санкции, наложени покрай т.нар. Арабска пролет след 2011 г. Днес, поради засилената употреба на този инструмент от Съвета на Европейския съюз, нужда от защита имат хора и организации от много повече държави, в това число и граждани и лица на Руската федерация и Беларус.

До момента не сме били свидетели на падането на която и да е власт в резултат на санкционните режими. Същевременно не може да се отрече, че те лишават управляващата политическа система от достъп до финансови и икономически ресурси, оръжия и боеприпаси, което подобрява ситуацията на мирното население в съответната държава и допринася за спазване на човешките права.

– Какъв следва да е подходът на Европейския съюз при налагането на санкции?

– На първо място санкциите следва да имат ясна цел – какво се преследва с тях и в какъв период очакваме това да се случи. Безкрайното удължаване на сроковете на действието им обезсмисля тяхното налагане и компрометира политическата позиция на Съюза. Подходът следва да бъде строго индивидуален с пълен анализ на дейността на лицето, обект на санкциите, подкрепен с реални и безспорни факти и доказателства. Наложените мерки колкото биха могли да способстват за отдалечаването на определени лица от политическия и бизнес живот в дадена страна, толкова могат и неоснователно да навредят на тези лица, което е непропорционална мярка спрямо желания ефект. Санкции, които целят защитата на живота и здравето на мирното население в една държава, не следва да водят до ограничаване достъпа до животоспасяваща медицинска помощ на санкционираното лице, какъвто случай имахме.

От друга страна ЕС следва да подобри своите механизми за проверка и контрол на налаганите санкции. Санкционираните лица следва да имат възможност за съдебна защита в рамките на ускорени процедури и срокове. Към настоящия момент съдебната процедура, включваща двуинстанционното производство пред Съда в Люксембург отнема повече от две години.

Наред с това в практиката си сме свидетели на ситуации, в които санкции се налагат не заради конкретни действия на лицата, а заради техния обществен и икономически статут. За пример бих искал да дам един случай, при който наш клиент беше санкциониран с основанието, че е „успял  и известен бизнесмен“ в своята държава. Съдът на ЕС в Люксембург във водено от нас дело постанови решение, с което задължи всеки случай на санкционирано лице да се разглежда строго индивидуално. Това на практика означава, че Съдът не позволи на Съвета на ЕС да налага санкции на лицата, които са успели бизнесмени в своите държави, само поради този факт, а Съветът е длъжен да разполага с доказателства за наличието на конкретни действия, с които санкционираното лице подпомага управляващите в своята страна или участва в репресии срещу мирното население.

Както вече казах, преди налагането на каквито и да е санкции следва внимателно да се прецени видът и мащабът на мерките, които да бъдат приети. Също така трябва да бъде направена индивидуална оценка на положението и поведението на всяко едно от лицата, които да бъдат санкционирани. Понякога мерките могат да причинят повече вреди отколкото ползи, тъй като Съюзът не предлага каквато и да е алтернатива за санкционираното лице. Опитвайки се да се защити, санкционираният често е принуден да се дистанцира от политическото управление на собствената си държава, което обикновено води до незабавни репресии и от самата политическа система там. При условие, че възможността за пътуване и достъпът му до финансови средства са напълно ограничени, той няма избор освен да остане в своята държава, където той и семейството му ще бъдат преследвани от местната власт.

– Ако се върнем към контекста с Русия и отношенията с ЕС в момента, какво трябва да съобрази Съветът на ЕС, преди да вземе решение дали да наложи поредните и допълнителни санкции на Русия? 

– Европейският съюз следва да е изключително внимателен при вземане на решение за разширяване на кръга от санкционирани лица от Русия. Във връзка със ситуацията в Украйна вече са наложени финансови и други мерки на 185 лица и 48 образувания, за които ЕС счита, че са отговорни за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. В последните няколко дни и САЩ, и Обединеното кралство обявиха, че са готови с новите мерки, които смятат да наложат на руски политически лица и други личности. ЕС трябва добре да обмисли своите действия, защото санкционирането на по-широк кръг от лица крие в себе си подводни камъни както за европейската икономика, така и за банковата система на Съюза. Двете икономики – руската и тази на ЕС, са тясно обвързани, а и не бива да забравяме обстоятелството, че Европа е силно зависима от руските енергоизточници. От друга страна налагането на санкции на политически лица автоматично ще доведе до възпрепятстване на възможностите за диалог и дипломатически отношения между спорещите страни. Винаги преговорите са по-добрия избор от всяка една санкция или военни действия. Ясната позиция на Съюза, изразяваща се в разясняване на необходимостта от налаганите санкции, целите, които те преследват и сроковете, за които се налагат ще спомогне за тяхната ефективност и ще затвърди статута на Европейския съюз едновременно, както като световен лидер, така и на гарант за спазване на международния правов ред, установен със съответните международни договори.