Търговска марка в България и ЕС: дефиниция, регистрация и правна защита

Търговската марка е основен елемент от правната и икономическата структура на съвременния бизнес. Тя не само отличава стоките и услугите на едно предприятие от тези на конкурентите, но също така изгражда потребителско доверие, осигурява пазарна идентичност и представлява значим нематериален актив.

Правилната регистрация, ефективното управление и навременната защита на търговската марка са ключови за дългосрочния успех на всяка организация, независимо от нейния мащаб или сектор на дейност.

Какво е търговска марка – дефиниция и функции

Търговската марка представлява знак, който служи за отличаване на стоки или услуги на едно предприятие от тези на други предприятия. Според чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 относно европейската марка и чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), знакът трябва да може да бъде представен по начин, позволяващ ясно и точно определяне на обекта на правната закрила.

Съществуват различни видове търговски марки в зависимост от тяхната форма и начина на възприемане от потребителите. Сред тях се открояват словесните марки, състоящи се от думи, букви или цифри; фигуративните марки, които съдържат графични изображения или стилизирани шрифтове; триизмерните марки, свързани с формата на продуктите или техните опаковки, както и нетрадиционните марки, като цветови комбинации, звукови сигнали, мултимедийни или позиционни знаци.

Основните функции включват идентификационна (разпознаване на произхода), гаранционна (очакване за качество), маркетингова (изграждане на имидж и лоялност) и икономическа функция (стойностен актив, подлежащ на лицензиране, прехвърляне или обезпечение).

Разлика между марка и фирма

В практиката често се наблюдава объркване между понятията „търговска марка“ и „фирма“, макар че те имат различно правно естество и функционират в различни сфери на правния ред.

Фирмата е наименованието, под което едно юридическо лице или едноличен търговец осъществява своята дейност и е вписано в Търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон. Фирменото наименование служи за индивидуализация на самия търговец като субект на правото и не предоставя само по себе си права върху стоки или услуги.

Търговската марка, от друга страна, е обект на индустриална собственост и служи за разграничаване на стоките или услугите, които дадено лице предлага на пазара. Регистрацията на марка предоставя изключителни права за използване на знака във връзка с определени класове стоки или услуги и защита срещу трети лица, които биха използвали идентичен или сходен знак.

Какво е запазена марка

В практическата употреба терминът „запазена марка“ често се използва като синоним на регистрирана търговска марка. Въпреки че българското и европейското законодателство не оперират с понятието „запазена марка“, в ежедневния език то обозначава знак, който е преминал успешно процедурата по регистрация и е получил закрила съгласно Закона за марките и географските означения или Регламент (ЕС) 2017/1001.

Регистрираната търговска марка предоставя на притежателя си изключителното право да използва знака по отношение на определени стоки или услуги и да забранява на трети лица неговото неразрешено използване. За да бъде знакът действително защитен като „запазена марка“, е необходимо регистрацията му да е завършена и вписана в съответния регистър, като правната закрила настъпва от датата на регистрацията.

Регистрация на търговска марка в България и Европейския съюз

За да бъде търговската марка защитена по законоустановения ред, е необходимо тя да бъде регистрирана пред компетентния орган. В зависимост от обхвата на търговската дейност, регистрацията може да бъде извършена на национално ниво – пред Патентното ведомство на Република България, или на европейско ниво – чрез Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

Регистрираната марка предоставя на притежателя си изключителни права за използване на знака по отношение на конкретни стоки или услуги. Това включва възможността да се противопостави на неразрешено използване от трети лица, както и да изгражда дългосрочна пазарна идентичност. Националната регистрация осигурява закрила само на територията на България, докато европейската марка важи във всички държави членки на Европейския съюз.

Процедурата по регистрация включва подаване на заявление, преглед от съответния орган и публикация, като в определени случаи могат да бъдат подадени възражения от носители на по-ранни права. Именно поради възможността за процесуални и материалноправни препятствия, регистрацията на търговска марка изисква внимателен правен анализ и стратегически подход още на етап планиране. При липса на възражения и допълнителни усложнения, регистрацията на търговска марка в България обикновено отнема между 12 и 18 месеца, а на европейска марка — между 4 и 6 месеца.

Професионалната юридическа подкрепа в този процес е от съществено значение, особено когато става въпрос за изграждане на маркова стратегия с трансграничен обхват или за оценка на рискове, свързани с отказ на регистрация. Подходът, съобразен с особеностите на бизнеса, гарантира по-висока правна сигурност и ефективност на закрилата.

Основания за отказ на регистрация

Не всяка заявена търговска марка подлежи на регистрация. Законодателството предвижда определени основания за отказ, които целят да гарантират законосъобразност, пазарна яснота и защита на по-ранни права.

Разграничават се два основни типа откази: абсолютни и относителни. Абсолютните основания се прилагат служебно от регистриращия орган и включват, например, липса на отличителност, описателност по отношение на стоките или услугите, противоречие с обществения ред, или използване на обозначения, защитени с други права (напр. географски означения или държавни символи).

Относителните основания за отказ възникват при наличие на по-ранна търговска марка, идентична или сходна с новозаявената, и се прилагат по инициатива на трети лица – притежатели на такива права. Подобни конфликти често водят до възражения в рамките на регистрационната процедура или до спорове след нейното приключване.

Именно затова, предварителната правна проверка за колизия с вече регистрирани марки е критично важна. Анализът на потенциалните пречки за регистрация позволява избягване на откази, удължаване на процедурата и ненужни разходи за бизнеса.

Какви права дава регистрацията

Регистрацията на търговска марка предоставя на нейния притежател изключително право върху използването на знака за обозначаване на определени стоки или услуги в рамките на избрания териториален обхват – национален или европейски. Това право включва възможността да се забрани на трети лица използването на идентични или сходни знаци в търговската дейност, когато съществува вероятност за объркване от страна на потребителите.

Закрилата, предоставяна чрез регистрация, има превантивна и репресивна функция – от една страна, възпира нерегламентираното използване, а от друга – дава правно основание за предприемане на действия срещу нарушители. В това число попадат искове за преустановяване на нарушението, обезщетение за причинени вреди, унищожаване на нарушаващи продукти и други средства за защита, предвидени в националното и европейското законодателство.

Важно е да се отчете, че правата върху търговската марка не са неограничени – например, при изчерпване на правата в рамките на ЕС, титулярът не може да се противопостави на последваща търговия със стоката.

Регистрираната търговска марка е и прехвърляем актив, който може да бъде обект на лицензиране, залог или внасяне в капитал. Това я превръща не само в инструмент за защита, но и в стратегически елемент от търговската стойност на предприятието.

Нарушение на права върху търговска марка и как да се защитим

Нарушение на търговска марка е налице, когато трето лице използва без съгласието на притежателя идентичен или сходен знак за стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които марката е регистрирана, и това създава вероятност за объркване сред потребителите. Нарушението може да се прояви чрез маркировка на продукти, рекламни материали, търговски опаковки, онлайн съдържание или дори при регистрация на домейн имена.

Притежателят на марката има право да потърси защита по съдебен ред. Сред основните правни средства са иск за преустановяване на нарушението, предявяване на претенции за обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и предприемане на мерки за унищожаване на стоки или материали, свързани с нарушението. В определени случаи могат да се използват и административни и гранични механизми за контрол, особено при нарушения в контекста на внос или онлайн търговия.

Как се управлява търговската марка като актив

Търговската марка не е просто правен инструмент за защита, а и икономически актив, който може да бъде управляван, търгуван и използван стратегически. Подобно на другите форми на интелектуална собственост, тя има стойност, която може да бъде включена в баланса на дружеството, заложена като обезпечение или използвана в търговски преговори.

Правото върху регистрирана марка може да бъде прехвърлено чрез договор за цесия, като се вписва в съответния регистър, за да произведе правно действие спрямо трети лица. Също така, марката може да бъде лицензирана –  притежателят ѝ предоставя право на друго лице да я използва срещу възнаграждение, при условия, които могат да бъдат ограничени по време, територия или обхват на дейност.

Какви са предизвикателствата за търговските марки в дигиталната ера

С навлизането на дигиталните технологии, социалните мрежи и електронната търговия, предизвикателствата пред притежателите на търговски марки придобиват нови измерения. Онлайн средата създава предпоставки за неразрешено използване на търговски марки в домейн имена, рекламни кампании, мета тагове, платформи за електронна търговия и социални канали.

В допълнение, появата на нови форми на цифрово съдържание – като NFT, виртуални стоки и мета-вселени – поставя въпроси относно обхвата на закрилата и приложимостта на съществуващите регистрирани марки в изцяло дигитален контекст.

Регулаторният отговор на тези предизвикателства е в процес на развитие. С влизането в сила на Регламента за цифровите услуги (Digital Services Act) и засилената отговорност на онлайн платформите, се създават нови механизми за сигнализиране и премахване на нарушения на права върху търговски марки в интернет.За притежателите на марки това означава необходимост от актуализиране на стратегията за защита, включително мониторинг на онлайн употребата, проактивни действия срещу фалшификации и адаптиране на правната рамка към технологичните тенденции.